Философия“ означава „любов към мъдростта“ ♥ Михай ЧИКСЕНТМИХАЙ
Philosopher in Meditation (1632) by Rembrandt
Любов към мъдростта
„ Философия “ значи „ обич към мъдростта “ и мнозина в предишното отдавали живота си на тази обич. В наши дни професионалните философи биха се почувствали неудобно, в случай че би трябвало да потвърдят, че една по този начин наивна идея е залегнала в основата на техния поминък. Днес един мъдрец може да е експерт в деконструктивизма или логическия позитивизъм, специалист по ранния Кант или късния Хегел, епистемолог или екзистенциалист, само че не го занимавайте с мъдрост.
Много човешки институции имат една орис: стартират съществуването си в отговор на някой повсеместен проблем, до момента в който след няколко генерации присъщите за самите институции проблеми надвиват над първичната цел. Например всяка съвременна нация основава свои въоръжени сили, с цел да се брани от врагове. Не след дълго обаче армията развива лични потребности, лична политика и скоро най-ценният боец не е безусловно оня, който пази страната най-добре, а който притегля най-вече пари за армията.
Философите фенове, за разлика от своите сътрудници експерти в университетите, няма потребност да се тревожат поради историческите битки за въздействие измежду съревноваващите се школи, политиката на научните журнали и персоналните вражди сред учените. Те могат да останат съсредоточени върху главните въпроси. А кои са те, е първата задача, която би трябвало да реши философът дилетант. Дали се интересува какво най-дълбоките мислители от предишното са считали, че значи да „ бъдеш “? Или повече го интересува какво съставлява „ положителното “ или „ красивото “?
Както при всички други клонове на познанието, първата стъпка, която човек би трябвало да направи след решението в коя област да се развива, е да научи какво другите са мислили по отношение на материята. Посредством изборно четене, другарство и слушане той да си сътвори визия до каква степен е стигнала в развиването си определената от него област. И тук от изключителна значимост е човек да управлява насоката на ученето си още през цялото време. Ако се усеща заставен да прочете избрани книги, да следва дадена последователност, ще учи с принуда. Но в случай че самичък е взел решението да работи по този метод, заради вътрешна увереност, че това е верният път, ще учи без изключително изпитание и ще изпитва приятност от това.
Когато осъзнае своята пристрастеност към философията, даже фенът може да почувства мощния подтик да се специализира. Проявяващият интерес към главните характерности на действителността може да се насочи към онтологията и да прочете Улф, Кант, Хусерл и Хайдегер. Онзи, който занимават въпросите за редно и неправилно, би се заел с нравственос и би се срещнал с моралната философия на Аристотел, Тома Аквински, Спиноза и Ницше. Интересът към същността на красивото може да води начеващия мъдрец до концепциите на мислители в областта на естетиката, като Баумгартен, Кроче, Сантаяна и Колингууд.
Но въпреки специализацията да е нужна за развиването на комплексността във всеки жанр мислене, връзката сред цели и резултати в никакъв случай не би трябвало да се губи: способстващата мисленето специализация сама по себе си не е цел. За жал доста съществени мислители влагат всичките си умствени старания, с цел да станат известни учени, само че в това време не помнят първичната си цел в научните занимания.
Във философията, както във всяка друга дисциплинираност, идва миг, когато човек е подготвен от въздържан потребител да се трансформира в деен създател. Да записва прозренията си с упованието един ден да бъдат четени благоговейно от идните генерации, би било в множеството случаи демонстрация на самоувереност, на онази „ дръзка самонадеяност “, предизвикала толкоз пакости на човечеството. Но в случай че записва концепциите си в отговор на вътрешното предизвикателство да изрази ясно главните въпроси, които го занимават, и да поставя старания да очертае отговори, които биха хвърлили светлина върху прекарванията му, тогава като фена мъдрец към този момент се е научил да извлича приятност от една от най-трудните и възнаграждаващи задания в живота.
Избрано от: „ Поток. Психология на оптималното прекарване “, Михай Чиксентмихай, ИК „ Хермес “, 2014 г.
Картина: Philosopher in Meditation (1632) by Rembrandt; chinaoilpaintinggallery
